Тераностика на усложнения при лапароскопска и минимално инвазивна хирургия в урологията Медицински университет – Варна 2023

РЕЦЕНЗИЯ на монографията Николай Евтимов „Тераностика на усложнения при лапароскопска и минимално инвазивна хирургия в урологията“ от проф. д-р Ненчо Смилов, д.м.:

Изобретяването на лапароскопския подход бележи значителна промяна в развитието на медицината. След първото си извършване върху човек преди около век, лапароскопията търпи постоянно развитие, като то силно се ускорява през 60-те и особено през 80-те години на миналия век, извървявайки пътя от диагностична процедура до самостоятелен хирургичен подход.

Ендоскопските процедури се превърнаха в неразделна част от различните хирургични специалности и вече се приемат като стандартен подход. Все по-голям брой сложни оперативни процедури се извършват чрез лапароскопския подход. Поколението на 2000-те приема лапароскопията за даденост. С разширяването на конвенционалната лапароскопия, включвайки роботизираната хирургия с непрестанното развитие на дигиталните технологии и в това число и на възможностите за качествена визуализация, може да се очаква, че не сме далече от внедряването на изкуствен интелект (artificial intelligence) и добавена реалност (augmented reality) в лапароскопията.

Освен развитието на технологиите, етосът, въплътен в Хипократовото „Primum non nocere“, също е сред факторите, даващи импулс на развитието на миниинвазивната хирургия, такава, каквато я познаваме днес.

Бързината на това развитие оказва значително влияние, особено върху гинекологията, урологията и хирургията.
Нарастващата сложност на интервенциите е придружена от значителни изисквания към хирургичните екипи и технологичното оборудване. Това означава, че при ендоскопски операции, траещи няколко часа, операторът се доближава до физическите и психическите си граници на издръжливост. В допълнение трябва да отбележим и стръмната крива на обучение, която трябва да бъде овладяна. Както и повишените изисквания към технологичното оборудване, инструментариум и консумативи, които поставят пред болничните заведения и здравните системи немалки финансови предизвикателства.

Ето защо намирам монографията на доц. д-р Николай Евтимов, д.м.н., много навременна и интересна. Маркираните по-горе теми са дискутирани в първите части на научния труд. Историческият обзор на развитието на лапароскопската хирургия в урологията е написан особено увлекателно.
В следващите части се разглеждат именно етичните и законови аспекти на лапароскопските оперативни процедури и препоръките на Европейската асоциация по урология, като акцентът е поставен върху практическите предизвикателства пред лекарите, болничните заведения и здравните системи – въпроси, които са важни, защото имат пряко отношение към централната тема и замисъла на монографията – обхватен и задълбочен анализ на факторите, водещи до грешки и усложнения при прилагането на лапароскопския оперативен подход в урологията.

Ценен е направеният сравнителен анализ на предимствата и недостатъците на конвенционалната лапароскопия спрямо робот-асистираната хирургия и то в контекста на здравни системи, като нашата, които не разполагат с голям финансов ресурс. По-нататък, в главата „Основни принципи на лапароскопската хирургия в урологията“, авторът споделя вижданията си относно бъдещото развитие на лапароскопската урология в България и необходимите за предприемане, според него, стъпки. Повдигнатите въпроси, представените тези и аргументи провокират размисъл в читателя, което е и основата на всеки научен дискурс. Смятам, че това е и допълнителен принос на монографията.

Следващите глави (8-21) представляват същината на научната разработка и са задълбочено, систематично и изчерпателно проучване на възможните усложнения в лапароскопската урология. Анализирани са както усложненията вследствие на неправилна подготовка на пациента или на използваната апаратура и инструментариум, така и усложненията при различни урологични лапароскопски операции. Така представеният материал превръща монографията на доц. Николай Евтимов в практично ръководство за подготовка на специализантите и специалистите по урология, своеобразен compendium по темата. Всяка глава завършва с библиографска справка, което допълнително улеснява читателя, който желае допълнително да повиши своята информираност.

Към края на монографията е представен анализ и дискусия на собствени резултати от практиката на доц. Николай Евтимов, което представлява интерес за колегите, работещи лапароскопска урология, за ретроспекция и сравнение със собствения им опит.

Заключителната глава на монографията връща изложението отново към темата за робот-асистираната хирургия като очаквано закономерно развитие на лапароскопската урология, но и със съпътстващите такова развитие въпроси и предизвикателства, които предстоят да намерят своето решение.