За монографията "Професионално прегаряне в аптечната практика: теоретични модели, детерминанти и регулаторни измерения" с автори Мария Иванова и Анна Тодорова

ПРЕДГОВОР

Професионалното прегаряне (бърнаут синдром) се утвърждава като едно от най-значимите предизвикателства пред съвременната работна среда и все по-често се определя като „болест на XXI век“. Първоначално разглеждано като явление, характерно предимно за помагащите професии, днес то се наблюдава в широк спектър от професионални дейности, като особено уязвими остават здравните специалисти. Постоянният контакт с хора, високата отговорност, необходимостта от вземане на решения и работата в условия на непрекъснато променяща се среда създават предпоставки за развитие на емоционално изтощение, деперсонализация и намалено чувство за професионална ефективност.

През последните години здравният сектор е обект на интензивна трансформация, свързана с дигитализацията, внедряването на иновативни технологии и развитието на електронното здравеопазване. Тези процеси безспорно допринасят за подобряване качеството на здравните услуги и безопасността на пациентите, но същевременно поставят нови изисквания пред здравните специалисти. Навлизането на електронни системи, динамичните нормативни промени и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на знанията и уменията променят съществено организацията на работа и професионалните отговорности. В аптечната практика тези процеси се проявяват особено ясно, тъй като фармацевтите ежедневно съчетават изпълнението на регулаторни изисквания с предоставянето на фармацевтични грижи и консултиране на пациентите.

Работата на магистър-фармацевта е свързана не само с отпускането на лекарствени продукти, но и с активното участие в процесите на профилактика, промоция на здраве, консултиране и проследяване на лекарствената терапия. Като най-достъпни здравни специалисти, фармацевтите играят съществена роля за осигуряване на рационална лекарствена употреба, повишаване на придържането към терапията и подобряване на здравните резултати при пациентите. Ефективното изпълнение на тези функции изисква високо ниво на професионална компетентност, добра комуникация, емпатия и готовност за подкрепа. Всички тези качества са тясно свързани с психоемоционалното състояние на специалиста и могат да бъдат повлияни от проявите на професионално прегаряне.

Натрупващите се научни доказателства показват, че професионалното прегаряне не засяга единствено благополучието на отделния специалист. То оказва влияние върху качеството на предоставяните здравни услуги, безопасността на пациентите, удовлетвореността от работата, междуличностните отношения в професионалната среда и устойчивостта на здравните системи като цяло. Поради това изучаването на факторите, които предизвикват и поддържат професионалното прегаряне, както и на възможностите за неговата превенция, придобива все по-голямо значение както за научната общност, така и за практиката.

Настоящата монография разглежда професионалното прегаряне в аптечната практика през призмата на съвременните теоретични модели, основните детерминанти и регулаторните аспекти, които го повлияват. Особено внимание е отделено на въздействието на организационната среда, условията на труд, обществените нагласи, професионалните взаимоотношения и здравно-политическите фактори върху професионалното благополучие на магистър-фармацевтите.

Съществен принос на труда представлява представеното сравнително изследване сред магистър-фармацевти в България и Република Северна Македония. Изборът на двете държави позволява анализ на професионалното прегаряне в териториално близки страни със сходни исторически, социално-икономически и културни характеристики, както и със сходна организация на лекарственото снабдяване и модел на аптечно обслужване, но с различия в нормативната рамка, регулаторните механизми и управлението на здравните системи. Получените резултати предоставят възможност за по-задълбочено разбиране на факторите, които влияят върху професионалното благополучие на фармацевтите и очертават специфичните предизвикателства пред аптечната практика в двете страни.

Основната цел на монографията е да представи цялостен поглед върху професионалното прегаряне в аптечната практика, като обедини теоретичните знания, международния научен опит и резултатите от собствените емпирични изследвания. Чрез анализа на взаимовръзките между професионалната среда, регулаторните процеси и благополучието на специалистите се търсят възможности за формулиране на практически насоки и политики, насочени към подобряване на условията на труд, ограничаване на риска от професионално прегаряне и създаване на предпоставки за устойчиво развитие на фармацевтичната професия.