Наред с чудесните илюстрации на Георги Вълчев читателят е в плен на завидното изкушение да седи на хълма на мъдростта, някъде между Езоп и Добрин, които ни съветват да живеем пълноценно до последния си ден. Което не е малко, особено днес, когато залезът на света изглежда като да догонва падението на духа.

Проф. Петър Стоянович

Монографията разглежда с аналитична прецизност всички етапи на лечебния процес от анатомичните особености и предоперативната подготовка, през техниката на резекциите и реконструкциите, до управлението на постоперативните усложнения. Подчертано внимание е отделено на диагностичния и терапевтичен алгоритъм при ПДАК, базиран на актуализираните препоръки на NCCN Guidelines, Version 2023. Табличното представяне на критериите за резектабилност и изградената стъйкова схема с 9 ключови цели за постигане на R0 резекция показват изключителна методичност и клинична ориентация.

Внимание заслужава и интеграцията на ISGPF-класификацията при оценка на панкреатичната фистула и на FRS-оценката за предсказване на риска при реконструкция. Тези системи са от особена важност и за гастроентеролозите, участващи в постоперативното проследяване и ранната диагностика на усложнения.

Особено ценен е включеният клиничен материал с над 370 панкреасни резекции, извършени в Клиниката по хирургия на МБАЛ – Варна, към ВМА, за 20-годишен период. Това придава на труда реална практическа тежест и позволява извеждането на обосновани изводи върху честотата, тежестга и прогнозата на усложнения като СОПФ, хеморагия и билиарни фистули. Описани са поведенчески алгоритми, вкл. при необходимост от спешна реинтервенция, което е особено важно за екипите, ангажирани в мултидисциплинарното лечение на тежки случаи.

Монографията е също така и образователен ресурс написана на ясен, структуриран език, богато илюстрирана с 102 фигури, от които 51 са собствени клинични изображения. Това прави труда достъпен както за специализирани хирурзи, така и за гастроентеролози в обучение, участвали в хибридни екипи по онкологични бордове.

В заключение, монографията на д-р Николаев надхвърля чисто хирургичния профил и демонстрира дълбоко разбиране за патофизиологията, лечението клиничната логика при панкреасните заболявания. Това я прави особено ценна за гастроентерологичната общност и я поставя сред трудовете с висока научна и практическа стойност, като препоръчвам нейното издаване и разпространение.

03.02.2026 г.

Полк. Проф. д-р И. Въжаров, д.м.

Изключително изчерпателно са разгледани етиологичните форми на стеатозната чернодробна болест и рисковите фактори за нея. Посочва се увеличеният брой лица с МАСЧБ и затлъстяване в световен мащаб. Направен е задълбочен анализ на патогенезата на болестта. Подчертава се значението на подлежащите кардиометаболитни нарушения, свързани с инсулиновата резистентност. Посочена е необходимостта от съблюдаване на съвременния стандарт за диагностика – неинвазивни и инвазивни методи. Подчертава се ключовата роля и детайлно са разгледани неинвазивните серумни биомаркери и образни изследвания за диагнозата и оценката на тежестта на болестта, прогнозата и определяне на терапевтичния подход.

С ясен, точен изказ и на достъпен език са представени най-новите научни знания за този значим актуален проблем – метаболитната чернодробна болест.

Д-р Бойкова е изявен клиницист и изследовател. Умело вплита в изложението и собствения си богат клиничен опит, което е безспорно достойнство на монографията. Трудът е добре онагледен, ползвана е богата библиография – 277 литературни източника.

Предложеният алгоритъм е достъпен, практически приложим за скрининг и диагноза на МАСЧБ и е полезен инструмент в клиничната практика.

Монографията на д-р Павлина Бойкова, д.м. „Стеатозна чернодробна болест. Клинико-диагностичен поглед“ е с оригинален характер и висока научна и практическа стойност. Тя е съвременно, модерно и полезно ръководство както за студенти и млади лекари, така и за практикуващи лекари и всички специалисти с интереси в областта на метаболитния синдром и свързаните с него заболявания.

20.08.2025 г.

Доц. д-р Диана Ганчева, д.м.
гр. Варна

Като цяло, това е изключително полезен и добре подготвен материал. Той демонстрира задълбочени познания на автора по темата и служи като ценен ресурс за специалисти в областта на ортопедията и травматологията. Трудът е силно препоръчителен за всеки, който желае да се запознае с основните аспекти на инжекционната терапия, което го превръща в отличен справочник.

Проф. д-р Димитър Райков, д.м.н.

ректор на МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна

1. Актуалност на темата

Монографията на д-р Тургай Калинов разглежда един от най-сериозните и актуални проблеми в съвременната онкология – карциномът на панкреаса. Това заболяване се отличава с изключително неблагоприятна прогноза, висока смъртност и ограничени възможности за лечение при късна диагноза. Към 2025 г. очакванията са това да бъде втората водеща причина за смъртност от рак в развитите страни. В този контекст изборът на тема е безспорно уместен, както на международно, така и на национално ниво, особено предвид регистрираната 22% увеличена смъртност от панкреасен карцином в България за последното десетилетие.

2. Структура и обем

Монографията е ясно структурирана в седем основни глави и съдържа над 170 страници. Обхванати са ключовите елементи на заболяването – от историческия контекст и анатомо-патологичните основи, през клиничната симптоматика и диагностиката до съвременните терапевтични стратегии. Всеки раздел е детайлно изграден, като съдържанието е логически подредено и научно обосновано. Наличието на подробен списък със съкращения, таблици и препратки значително улеснява възприемането на информацията.

3. Научна стойност и принос

Трудът има висока научна стойност, тъй като обединява традиционни клинични подходи с най-новите постижения в областта на онкологията и хирургията. Авторът представя актуални теми, като течна биопсия, молекулярно профилиране, изкуствен интелект и машинно обучение в контекста на диагностиката и прогнозирането. Обстойно са анализирани новите образни методи – двойно-енергийна КТ, дифузионно-претеглен ЯМР и ПЕТ/КТ. Подчертан е напредъкът в минимално инвазивната и робот-асистираната хирургия, както и в системното лечение – таргетна терапия, неоадювантни схеми и мултимодални подходи. Специален акцент заслужава главата, посветена на олигометастатичната болест – тематика, която рядко се разглежда така аналитично в българската литература.

4. Език и стил

Монографията е написана на ясен, академично издържан език. Стилът е прецизен, терминологията – коректна, а изразните средства – напълно съответстващи на нивото на медицинската и научната публикация. Формулировките са достъпни както за специалисти, така и за лекари в обучение. Налице е добър баланс между обобщение и детайл, между теоретично знание и клинична практика.

5. Практическа приложимост

Монографията е изключително полезна за широк кръг от медицински специалисти – хирурзи, онколози, гастроентеролози, патолози и радиолози. Представените данни, схеми и алгоритми подпомагат клиничното вземане на решения. Трудът има потенциал да бъде използван както като учебно помагало, така и като практически наръчник при лечението на пациенти с панкреасен карцином в реалната клинична среда.

6. Заключение

Монографията на д-р Тургай Калинов е високонаучен труд с изразен приносен характер, съчетаващ теоретична дълбочина, актуални познания и практическа насоченост. Представя новаторски идеи, богата литература и личен аналитичен подход.

Предлагам монографията за одобрение и публикуване.

Доц. д-р Александър Златаров, д.м.
Катедра по обща и оперативна хирургия
Медицински университет – Варна

Във втората част са продължени и надградени методичните материали по основните направления на научната програма по Морска медицина – антропометрия, функционални изследвания, психология и психофизиология. Нов момент е раздел „ПРАКТИКА“ в който е представено прилагането на изследователски методи от програмата по Морска медицина в проучвания на вече съществуващи научни хипотези и експерименти, както и привличането и участие на студенти в научната дейност по морска медицина. В третия раздел е посветен на участниците в научните разработки – шест утвърдени изследователи и тридесет млади изследователи основно студенти от Медицински университет-Варна. Кратките биографии са придружени с описание на постиженията и отличията на младите учени, чияно научна активност стартира с включването им в настоящия проект.

Проф. д-р Димитър Иванов Райков, д.м.н.​

Ректор на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“– Варна

Монографията представя актуални данни относно епидемиологията на заболяването, като се подчертава неговото неравномерно географско и социално-икономическо разпределение. Авторът излага съвременните разбирания за туморната биология, като акцентира върху основни патогенетични механизми и характеристиките на туморната микросреда, които имат ключово значение при избора на терапевтична стратегия и очакваните клинични резултати.

Особено внимание е отделено на динамично променящите се терапевтични алгоритми в контекста на стремежа към персонализирана медицина. Изложени са принципите на индивидуализиране на лечението въз основа на туморни характеристики (хистологичен тип, стадий, локализация, молекулярно-патологични маркери) и индивидуални особености на пациента.

Монографията съдържа задълбочен преглед на съвременни молекулярно-генетични технологии за изследване на туморния геном - включително NGS, ASO-PCR, HUDSON, CRISPR - Cas платформи и други, като се представят техните възможности и ограничения. В контекста на ранната диагностика и прогноза е разгледано прилагането на мултигенни тестове за оценка на риска при пациенти с ранен КРК.

Авторът систематизира съвременните терапевтични подходи съобразно стадия на заболяването, представя резултати от ключови международни клинични проучвания и очертава ролята на таргетните терапии, базирани на молекулярно профилиране. Подробно е разгледано мястото на имунотерапията при метастатичен КРК, както и потенциалът й за приложение при пациенти в ранни стадии, с оглед на натрупващите се данни за ефективността на имунните чекпойнт инхибитори.

В заключителната част на труда са представени иновативни и перспективни методи за лечение, които все още се намират във фаза на клинично проучване - като туморна реверсия, CAR-T клетъчни терапии и др. Подчертана е тяхната потенциална значимост за бъдещото развитие на персонализираната онкология при КРК.

В заключение, разглежданата монография представлява значим принос към съвременната медицинска литература. Съдържанието й е актуално, прецизно систематизирано и с висока практическа стойност. Трудът е полезен както за млади специалисти и лекари, работещи в областта на онкологията, така и за изследователи и клиницисти, проявяващи интерес към най-новите достижения в диагностиката и лечението на колоректалния карцином.

Варна, 2025 г.

Проф. д-р Николай Цонев, д.м

началник на Клиниката по медицинска онкология,
УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна,
Катедра „Онкология“,
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна

Д-р Августина Георгиева умело вплита приложението на най-новите диагностични модалности, собствени резултати от извършени проучвания в тази област, както и непубликувани резултати. Описани са различни клинични случаи от реалната практика, като повествованието е богато илюстрирано с материали от архивите на автора. Прави впечатление, че в областта на качеството на живот резултатите от проучванията на големи клинични кохорти при пациентите с болест на Крон са подобни на данните на автора.

Особен интерес предизвиква тази част от монографичния труд, която е посветена на препоръки към здравните власти и системата за обучение на медицинските специалисти, за да се преодолеят трудностите при поставяне на диагнозата болест на Крон. Авторът Августина Георгиева очертава план-стратегия за изграждане на един качествено нов подход с участието на мултидисциплинарен екип, подпомогнат от възможностите на изкуствения интелект за преодоляване на всички значими проблеми.

Монографията е написана на съвременен език и се чете с лекота. Представлява интерес не само за гастроентеролози и специализиращи в тази област, но и за студенти по медицина, както и за пациенти, които могат да получат един компетентен поглед върху някои аспекти от болестта на Крон.

Варна, 16.06.2025 г.

Проф. проф. д-р Антония Йорданова Атанасова, д.м.н.
МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“
Факултет по медицина
Катедра по анатомия и клетъчна биология
Катедра по вътрешни болести II
УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна

Диагностично-лечебният процес е многоетапен. Изисква знания, умения, подходи и опит от самото начало до приключването му. В този смисъл качеството на оказаните медицински дейности e от съществено значение, а това проучване е изключително важно помагало за практикуващите орални хирурзи.
Представеният ми за рецензия монографичен труд е написан на 231 страници, съдържа 61 фигури, 15 таблици и 2 приложения, ползваната литература включва 379 източника.

Монографията съдържа увод, три основни части, заключение, литература и приложения.

В първата част „Постоперативни грижи при хирургични интервенции в устната кухина“ са разгледани въпроси, свързани с контрола на постоперативната болка, на постоперативния едем, на инфекциозните усложнения, постоперативната хемостаза, превенцията и лечението на долночелюстните контрактури и др. Разработена е на 78 страници. Дава синтезирано познание върху теоретичните и практичните основи на въпроси, свързани с контрола на постоперативната болка, едем, инфекциозни усложнения и др.

Във втората част „Постоперативни грижи според вида хирургични интервенции“ са представени собствените наблюдения на автора при лечението на болни след екстракция на зъби, след одонтоектомии и цистектомии, след лечение на болни с възпалителни болести, предпротетична хирургия, пародонтална и мукогингивална хирургия, контрактури и др. Разработена е на 57 страници. Разглежда обстойно въпросите, свързани с постопера-тивните грижи при оперирани болни по повод хирургични болести на устната кухина.

В третата част „Грижа за пациенти от рискови групи“ са разгледани въпросите при пациенти с повишен риск от развитие на инфекциозен ендокардит, състояния, при които зарастването на раните е затруднено или забавено, пациенти с отклонения в 231 нормалния коагулационен статус, при бременност и лактация и др. Разработена е на 43 страници. Разгледани са болни от рискови групи, нуждаещи се от хирургично лечение, като дава алгоритъм на поведение при такива.

Онагледяването на монографичния труд е много добро, като съдържа достатъчен брой фигури и таблици, даващи необходимата представа за значимостта на разработката. Монографичният труд на д-р Ралица Йоцова е задълбочено проучване върху постоперативния период при пациенти с хирургични болести на устната кухина. Така представен, този труд би бил от изключителна полза за практикуващите хирурзи.

В заключение, въпросите, свързани с постоперативната болка, едем, инфекции, постоперативни усложнения, както и поведението при рискови болни, нуждаещи се от хирургично лечение, са от съществено значение не само за практикуващите орални хирурзи, а и за всички работещи хирургия. Ето защо всяко проучване в тази посока представлява голям интерес за хирургичната общност. В този смисъл темата, избрана от д-р Йоцова, е актуална и значима. Монографията разглежда задълбочено, методично и обхватно въпросите, свързани с постоперативния период при оперирани болни в оралната хирургия.

Трудът е завършен и отговаря на изискванията на Медицински университет - Варна, за монография. Монографията „Постоперативни грижи при хирургични интервенции в устната кухина“ с автор д-р Ралица Йоцова е ценно помагало както за лекарите по дентална медицина, така и за лекари от различни медицински специалности.

Проф. д-р Росен Коларов, д.м.

В първата част на монографията са разгледани анатомични и физиологични особености на лигавицата в устната кухина, както и различни фактори, които влияят върху нея. Това дава възможност да се планират адекватно и целесъобразно хирургичните интервенции и да се предотвратят усложненията, свързани с тях.

Във втората глава са представени детайлно различните видове трансплантати за гингивална аугментация и техните специфики.

Описани са ползите и недостатъците при използването на различните видове автогенни  мекотъканни  трансплантати  при  увеличаване  на  широчината  на прикрепената лигавица или задебеляването и, с цел правилно контуриране на меките тъкани при гингивални рецесии и обеззъбени участъци.

В своята монография др. Джонгова е направила преглед и е описала различните хирургични техники за увеличаване на прикрепената гингива при вестибулопластика, покриване на гингивални рецесии и увеличаване на кератинизираните тъкани. Обобщава традиционните хирургични техники и модификациите им през годините, обсъдени са последователно индикациите и контраиндикациите на прилагането им. Дадена е и детайлна обосновка за подобряване на терапевтичните резултати чрез стриктно следване на хирургическите принципи за успех при мекотъканен дефицит от различно естество. Авторката споделя собствен клиничен опит при използването на различните методи на мекотъканна аугментация, онагледена с успешно решени клинични случаи с различни трансплантати.

Методично са представени корективните мекотъканни оперативни интервенции при гингивални рецесии и за нуждите на предпротетичната хирургия с различните видове гингивални трансплантати, чрез които може да се постигне предвидима дългосрочна стабилност на тъканите при отлични функционални, биологични и естетични резултати.

Предствени са предимствата, недостатъците и лимитиращите фактори на различните техники на вземане на гингивалните трансплантати и различните техники на фиксиране в реципиентната ложа. Упоменати са и условията за успех при тези оперативни интервенции и профилактиране на възможните усложнения в областта на донорската и реципитната ложа.

Обсъдено е критично и използването на PRP и PRF - автогенни деривати за гингивална аугментация. Направен е важен извод за клиничната практика, че PRP и PRF се прилагат за гингивална аугментация и лечение на рецесии, само след като се покрият с ламба от тъкани по съседство, а без да се покриват, само когато се използват за превръзка на донорското място на небцето. Акцентира се на факта, че PRP и PRF могат да бъдат полезни в при хирургичното лечение на рецесии, както и да ускоряват оздравителните процеси, но по отношение на увеличаването на широчината и най-вече на дебелината на кератинизираната лигавица, тяхното прилагане е по-ограничено.

Описани са алогенни и ксеногенни трансплантати, които имат сравнително добри показатели по отношение на клетъчна адхезия и последващ структурен интегритет.

Обект на интерес на др. Джонгова са и алогенните и ксеногенните трансплантати за увеличаване на прикрепената лигавица при лечение на рецесии и за подготовка на челюстите за подвижно и неподвижно протезиране. Ацелуларният (безклетъчният) дермален матрикс - алогенен или ксеногенен, може да се използва като алтернатива на свободните автогенни гингивални трансплантати при аугментационните мекотъканни оперативни интервенции за лечение на гингивални рецесии и вестибулопластика, особено в случаите на ограничение при вземане на автогенен графт. Изтъкнати са предимствата на ксеногенните трансплантати при третиране на мекотъканен дефицит (онагледени с клинични случаи), както и съвременните тенденции при алопластичните материали.

Монографичният труд има оригинални научноприложни приноси и е написан на базата на богатия клиничен опит на д-р Джонгова, обсъждане на различните хирургични техники и на сравнителен анализ на различните материали за мекотъканна rингивална аугментация при съвременно проучване на литературата. Тази книга ще бъде полезно помагало за студенти, специализанти, докторанти и практикуващи лекари по дентална медицина за възможните начини за третиране на мекотъканния дефицит. Успешното лечение на тези състояния би довело до повишаване на качеството на живот на тези пациенти и до стабилни дълготрайни естетични и функционални резултати.

София, март 2025 г.

Доц. д-р Елица Георгиева Деливерска-Александрова, дм

Компютъртомографската коронарна ангиография претърпя огромен технологичен прогрес в последното десетилетие, което направи методиката по-прецизна и по-лесно изпълнима. Резултатите от стотици проучвания превърнаха КТКА в реална алтернатива на СКАГ при диагностиката на коронарната болест.

При болните със стабилна гръдна болка без известна ИБС КТКА е тест на първа линия. Компютъртомографската коронарна ангиография може да се обсъжда също при: остро настъпила гръдна болка и ниска вероятност за обструктивна ИБС, както и за оценка на коронарните артерии преди некоронарна сърдечна хирургия, след коронарна реваскуларизация за оценка проходимостта на графтове и стентове с голям диаметър.

Компютъртомографската коронарна ангиография идентифицира и меките и нестабилни атеросклеротични плаки, което повишава диагностичната и прогностична стойност на методиката. Ето защо изследването може да е полезно и при високорискови безсимптомни пациенти.

При диагностиката на аномалиите на коронарните артерии КТКА е основен диагностичен инструмент, с особена важност при млади пациенти и атлети.

Доц. Атанас  Ангелов  е пионерът сред кардиолозите в България в усвояването и използването на КТ на сърце в реалната диагностична и клинична практика. Още от 2009 г. той започва активно да работи методиката и до момента има над 1700 самостоятелно извършени и оценени КТ изследвания на кардиологични пациенти. Неговата монография е първо по рода си помагало, написано от кардиолог на български език, с много сериозна научна и практична стойност. Трудът е много добре структуриран и илюстриран със снимки от собствен материал с изключително добро качество.

Особено високо оценявам представените реални клинични случаи от практиката на доц. Ангелов, които великолепно илюстрират теоретичната част на изложението и дават на клиницистите реална представа за практическата полза от методиката.

В заключение давам  изцяло положителна оценка на  монографията  „КОМПЮТЪРТОМОГРАФСКА ДИАГНОСТИКА НА КОРОНАРНАТА АРТЕРИАЛНА БОЛЕСТ” и пожелавам на колегите приятно четене. А на автора желая да продължи с пионерската си и просветителска дейност в областта на КТ сред кардиологичната гилдия!

проф. Иван Груев дм , FESC,  зам. директор по медицинската дейност на НМТБ „Цар Борис III”

София, 30.01.2025

Ендодонтското лечение е един от най-сложните и важни раздели в денталната медицина, целящо запазването на зъбите възможно най-дълго. То се осъществява в редица последователни процедури. Всяка от фазите трябва да се изпълнява екзактно, като малка неточност в някоя от стъпките опорочава постигането на добър терапевтичен ефект на всички последващи етапи. Иригацията на ендодонтското пространство е един от тези елементи със съществено значение за успеха на кореновото лечение. Без употребата на ириганти не може да бъде отстранен замърсяващият слой, множеството микроорганизми, те подпомагат инструментирането. Познаването на видовете, показанията, възможностите, ограниченията, правилната последователност, методите за приложение на иригантите са от съществено значение за успеха. Представеното помагало изяснява тази информация. Разглежда голямото им разнообразие, изяснен е и механизмът им на действие, ефектът им върху околните структури и влиянието им върху последващите етапи на лечението. Подробно са описани начините за иригация, техники и протоколи, предимства, ефекти и ограничения. Споделени са авторски случаи.

Интраканалните медикаменти обикновено се считат за неразделна част от ендодонтското лечение и са важни за успеха му. В монографията са изяснени същността, типовете и приложението на тези медикаменти, както и поведението при усложнения.

Предложените протоколи за иригация биха могли да са изключително полезни за всеки практикуващ. Монографията представлява едно актуално ръководство с практически насоки и ще бъде от голяма полза за всички, които работят ендодонтия.

Проф. д-р Владимир Панов, д.м.н.

Катедра по консервативно зъболечение и орална патология, Факултет по дентална медицина, МУ-Варна

Структурата на монографията е класическа и обхваща четиринадесет глави, включително библиография.

В началото авторът описва детайлно анатомичните и хистологични особености на съдовата система, като вниманието е акцентирано върху ултрастуктурните характеристики, както и физиологичните действия на елементите, влизащи в структурата на съдовете. Представени са общо патогенетичните механизми при най-честите съдови заболявания, като атеросклероза и коронарна съдова болест, след което е направен преход и към ангажирането на венозната система в хода на развитие на хронична венозна болест (ХВБ) и усложненията ѝ.

Обширно са описани и представени рисковите фактори за развитие на ХВБ, както и социалният и икономически ефект на заболяването, нещо особено важно в съвременния модел на изграждане на ефективна система на здравеопазване. Демонстрирани са редица класификационни и скоринг системи.

Вероятно едно от най-големите преимущества на труда е задълбоченото и изключително прецизно описание на патогенетичните механизми участващи в развитието на ХВБ. В тази глава особено внимателно е описана връзката между повечето етиологични и рискови фактори и индуцираните от тях клетъчни и молекулни промени, довели до структурно и функционално ремоделиране на съдовата стена и функциите ѝ. На много места са направени препратки относно връзката на тези механизми, промяната в степента на продукция или експресия на някои активни молекули, и значението им в бъдещото диагностично и терапевтично поведение при тези болни.

Представени са повечето от утвърдените и използвани в рутинната диагностична практика за диагностика на ХВБ методи, като при част от тях са сравнени приложимостта и лимитиращите моменти.

Особен интерес предизвикват и демонстрираните част от собствени резултати, в които авторът и екипът му изследват селектирана група от пациенти, определяйки серумни нива на различни цитокини и степента на експресия на някои протеини, и търсейки връзката им с развитието на ХВБ.

В заключение, рецензираната монография представя напълно и подробно описан научен подход при задълбоченото изясняване на голяма част от интимните механизми в развитието на хроничната венозна болест. По своята същност тази книга би могла да послужи не само на лекари специалисти по съдова хирургия и ангиология, но и на редица други диагностични и терапевтични специалности, както и би обогатила познанията и на учени, студенти и хора имащи задълбочен интерес в съдовата патология.

проф. д-р Юлиан Ананиев, дм

Катедра по обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология, и дерматология,

Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора

В своя монографичен труд д-р Драгомир Стоянов прави задълбочен обзор на актуалните дефиниции и принципи на поддържащите и палиативните грижи при онкоболни. В унисон със световните препоръки се набляга върху необходимостта от ранно интегриране на тези принципи чрез усвояване на умения и обучение на лекуващите екипи с оглед подобряване на качеството на онкологичната помощ. Извършен е критичен и задълбочен анализ на организацията и проблемите на палиативните грижи в България, с което се очертават и възможности за преструктуриране и оптимизиране на палиативната помощ в страната.

В тази книга са разгледани всички аспекти от палиативната медицина при онкоболни, като обзорът включва данни от най-съвременните  изследвания и препоръки за поведение. Всеки един от възможните проблеми при пациенти с авансирали тумори е разгледан в дълбочина, като са описани основните етапи при диагностиката, оценката и лечението им. Наред с най-актуалната информация, д-р Стоянов представя и резултати от свои научни разработки, касаещи проблемите за достъпа до медицинска помощ при онкоболни и начини за идентифициране на дистрес при пациентите.

Считам, че тази монография ще бъде полезна на всички медицински онколози и лекари, проявяващи интерес към принципите на палиативната помощ. Този труд има потенциала да подобри знанията и уменията на лекарите в областта на палиативната медицина и да засили техния интерес към научни разработки в тази насока. Нещо повече, тази монография може да се използва като помощно средство при обучението на студенти и специализанти в рамките на различни обучителни програми.

проф. д-р Николай Цонев, д.м.

     Профилактиката е безценна медицинска дейност, когато е приложена на време. Няма лекар, който да не я препоръчва горещо във всички медицински дисциплини. Ортодонтската профилактика е действие, което не позволява на вредните фактори да доведат до тежки зъбно-челюстни деформации. За ортодонтите прилагането на профилактика първите години от живота на индивида е отговорен и задължителен елемент от грижата за зъбното здраве на децата. Често пъти моментът за прилагане на профилактика е изпуснат, защото ортодонтът вижда децата късно, когато вече вредните фактори са се проявили.

     Монографията „Постнатално развитие на лицево-челюстната област и профилактика на ортодонтските деформации“ се състои от 4 глави, последователно и логично подредени.

     Първа глава обяснява що е то профилактика и ранно ортодонтско лечение, според различните ортодонтски школи в света. Обяснени са какви са плюсовете и минусите на ранното ортодонтско лечение.

     Втората глава „Развитие на лицево-челюстната област“ е образователна. Тя започва с нормалното оформяне на лицевата област от ембрионалния период до оформено постоянно съзъбие. За първи път в нашата ортодонтска литература се разглежда този въпрос така систематизирано, подробно и ясно обяснено. Тази глава от монографията представя растежа и развитието на лицевия скелет много задълбочено, последователно и разбираемо за читателя.

     Третата глава е най-важна, защото разглежда последователно факторите, които влияят на оформяне на лицевата област. Разгледани са генетичните и епигенетични фактори; фактори на външната среда, които оформят орофациалния комплекс в различни периоди от неговото формиране; влиянието на правилните естествени функции – сучене, гълтане, дишане, дъвчене, за нормално извайване на устната кухина. Също така се разглежда и развитието на неправилните функции, като причина за зъбно-челюстна деформация пак в различните периоди от формирането на съзъбието. Отбелязва се влиянието на неправилната морфология на френулуми и гингиво-букални връзки върху развитието на зъбно-челюстните деформации. Предложени са различни профилактични действия, полезни за правилното формиране на естествените функции според вида на съзъбието и установените белези на бъдещи отклонения. Обяснен е патогенетичният механизъм на вредните навици – смукане на пръсти, предмети, устното дишане и инфантилното гълтане, както и психо-соматичните причини за развитие на вредни навици. За първи път в нашата ортодонтска литература се разглежда връзката между стойката и промени в оклузията. Предложени са и профилактични средства за коригиране на неправилните функции и отстраняване на вредните навици.

     Четвърта глава е най-полезна, защото авторът – доц. Арнаутска, представя собствени случаи, на които са приложени различни профилактични мероприятия, показан е също резултатът от тях, дългосрочното проследяване на пациентите и оценка на необходимостта от по-късно ортодонтско лечение и провеждането му, ако е било необходимо. Заедно с множеството клинични случаи са представени профилактичните дейности, които са приложени. Много важен елемент в обосновката на предложената профилактика е какви са плюсовете от нея, както и от ранно ортодонтско лечение. Разгледани са най-честите оклузални деформации, които, ако не се лекуват, утежняват своето развитие и могат да стигнат до ортодонтско-хирургично лечение. Представянето на собствени случаи говори, че авторът е един добър и опитен клиницист. Пациентите са наблюдавани достатъчно дълго време, за да е уверен лечителят, че лечебният резултат е запазен и стабилен.

     Качествата на монографията „Постнатално развитие на лицево-челюстната област и профилактика на ортодонтските деформации“ на доц. Христина Арнаутска бих характеризирала така:

√   авторът аргументирано защитава своето становище, че профилактиката и ранно лечение на ортодонтските деформации е от съществено значение за намаляване тежестта на ортодонтската деформация;

√   монографията е образователна, защото систематизирано и задълбочено разглежда теоретичните въпроси на растежа и развитието на лицево-челюстната област, които досега в българската ортодонтска литература не бяха засягани, т.е. запълни се една ниша;

√   разгледани са условията, които влияят на развитието на оро-фациалната система. Описани са факторите, на които не можем да влияем, но можем да търсим, наблюдаваме и следим – генетичните фактори. Въздействието на външната среда, което влияе на функциите, като ги променят патологично, са представени подробно, както и методи и средства за отстраняването им. Промяна в анатомията на меките тъкани, които могат да са причина за развитие на зъбно-челюстни деформации;

√   представени са собствени конкретни клинични случаи, свързани с разглежданата тематика, предложени са клинични решения, определени са ползите от ранната намеса, проследени са пациентите до оформяне на съзъбието и се предлагат мерки за лечение, ако са необходими.

     Благодарение на задълбочени научни изследвания са доказани конкретните промени в лицевата област, вследствие на влиянието на външни фактори. Доброто им познаване позволяват да се предложат и средства за отстраняването им.

     Считам, че монографията е един завършен подробен научен труд, който е полезен за всички области на денталната медицина. За лекарите по дентална медицина, които са общопрактикуващи и познават семействата, навреме да насочат към ортодонт малките си пациенти; за студентите по дентална медицина и специализантите по ортодонтия един нов литературен източник. За специалистите – ортодонти – аргументирано становище за значението на профилактиката и ранното ортодонтско лечение, подкрепено от собствени клинични случаи, успешно излекувани.

Тази монография не е просто сбор на факти и данни - тя е пътешествие през сложните пътеки на медицинските и научните изследвания. Структурата й, изградена с ясна визия, улеснява читателя да следва автора през различните етапи на изследване - от епидемиологията до хранителните стратегии.

Като капитан, който навигира през бурни води, авторът умело води читателя през множество източници и изследвания, добавяйки тежест и дълбочина към своето изследване. Този методологичен подход подчертава надеждността и актуалността на темите, които са от изключителна важност в съвременния свят.

В своя анализ аз бих подчертала не само техническите аспекти на монографията, но и нейната способност да предизвика мисълта и да разшири нашето разбиране за тези сложни състояния. Тук не става въпрос само за научни постижения, а и за надеждата, за любовта и грижата, които формират основата на медицинската практика и изследванията.

В стила на изложението авторът балансира между научна строгост и достъпност, което прави монографията ценна както за специалисти, така и за широката аудитория. В заключение - тази монография не е просто академичен текст. Тя е мост между сложната наука и всекидневния живот, който помага да се разберат и подкрепят деца, изправени пред предизвикателства, които мнозина от нас едва могат да си представят.

Разглеждайки по-подробно тази монография, се разкрива един богат и задълбочен свят на научни открития и наблюдения, които проникват в сърцевината на сложните теми като аутизма, детската церебрална парализа и важните хранителни аспекти свързани с тези състояния. Авторът се впуска в обширен анализ на разпространението, вероятните причини и рискови фактори, както и на основните пренатални механизми, които влияят върху невропсихиатричните разстройства при деца.

Основните глави на монографията са:

Епидемиология и характеристики на разстройствата: Тази секция разглежда подробно епидемиологията и характеристиките на разстройствата от аутистичния спектър и детската церебрална парализа.

Причини и рискови фактори: Авторът изследва причините и рисковите фактори, свързани с уврежданията на развитието.

Хранене при деца с невропсихиатрични разстройства: Тук се разглежда ролята на храненето при деца, които страдат от различни невропсихиатрични разстройства, включително влиянието на неврологичните увреждания върху храносмилателната система и проблемите при храненето, както и хранителните предизвикателства при деца с двигателни нарушения и при тези с когнитивни нарушения.​​

Макронутриентен и микронутриентен статус: Разглежда се как невропсихиатричните разстройства влияят върху макронутриентния и микронутриентния статус при децата, като се включва анализ на макронутриентния и енергийния прием и микронутриентните дефицити.

Монографията е богата на информация и представлява ценен източник за разбирането на сложните връзки между развитието на детето, неговите неврологични състояния и хранителните аспекти, които те повлияват. Със своя задълбочен анализ и разнообразие от изследвани теми тя представлява важен принос към литературата и научното разбиране в тази област.

Това произведение е покана за размисъл, обучение и действие и аз се надявам, че читателят ще приеме тази покана с отворено сърце и ум.

28.12.2023 г.                                      Проф. д-р Ружа Панчева, д.м.

Варна

The monograph Recent Advances in Ischemic Stroke Surgery authored by Emil Jordanov, MD, PhD, addresses numerous actual aspects of this socially significant disease.

It contains an introduction, eleven chapters, 12 subchapters and a conclusion. There are a total of 360 references of articles published in 2023 and 2024 only. This fact demonstrates the comprehensive coverage of the newest scientific achievements in this narrow interdisciplinary field.

In three subchapters, the first chapter summarizes the most recent information available concerning the social epidemiology, i. e. incidence, prevalence and mortality rates of ischemic stroke in several countries and worldwide as well.

The second chapter is devoted to the various modifiable and non-modifiable risk factors for ischemic stroke.

In the third chapter, the common accompanying diseases in ischemic stroke patients are systematized.

Contemporary diagnostic methods used in ischemic stroke are comprehensively described in two subchapters of chapter four. The neuroimaging methods include some versions of the computed tomography, computed tomography perfusion or angiography, magnetic resonance imaging, magnetic resonance angiography, digital subtraction angiography, magnetic resonance spectroscopy and of the ultrasound as well. The modern laboratory diagnostic methods comprise the liquid chromatography-tandem mass spectrometry and thromboelastography. Several non-coding circular ribonucleid acids such as long non-coding microribonucleid acid-30, microribonucleid acid-126, microribonucleid acid-140-3p, microribonucleid acid-130a-3p and microribonucleid acid-320b serve as diagnostic biomarkers for this disease. The concentrations of S100 calcium-binding protein B, interleukin-6, ischemia-modified albumin, glial fibrillary acidic protein and autoantibodies to the NR2 peptide differentiate the ischemic stroke from the hemorrhagic one.

In seven subchapters of chapter five, the modern treatment of ischemic stroke is discussed. It deals with the intravenous thrombolysis in acute ischemic stroke, the mechanical ventilation, with three main surgical approaches such as mechanical thrombectomy, recanalization and endovascular treatment as well as with the combinations of the medicamentous and operative methods.

Chapter six is devoted to the various complications in the patients with ischemic stroke. In chapter seven, the significant problems of the prevention of ischemic stroke are addressed. The issues of the prognosis of this severe disease are presented in chapter eight. The next two chapters summarize the recent publications by foreign authors dealing with patient’s quality of life and economic analyses of hospital diagnosis and treatment of ischemic stroke.

In chapter eleven, the results from author’s own retrospective investigation of 18 consecutive patients with acute ischemic stroke in the city of Varna during the period between January 25, 2023 and April 27, 2024 who were hospitalized and operated on in the Clinic of Vascular Surgery, St. Marina University Hospital of Varna are briefly reported and discussed.

The conclusion was drawn that his individualized diagnostic and surgical approach to acute ischemic stroke patients is safe and effective.

In my modest opinion, the monograph entitled ‘Recent advances in ischemic stroke surgery’ represents a high-quality scientific treatise. It provides up-to-date knowledge and shares expertise with the colleagues looking for a comprehensive survey of the contemporary diagnosis, conservative and operative management of acute ischemic stroke.

I believe that this practically-oriented information source will attract the attention of the medical students, postgraduate students, neurosurgeons, neurologists, and specialists in imaging diagnosis in Bulgaria and abroad who are interested and actively involved in this significant field.

Sofia, in April 2024                Prof. Mario Draganov Stankev, MD, PhD

                В ръцете си държите авторската творба на гл. ас. Милена Тодорова по един изключително важен за обществото ни проблем – безвъзмездното кръводаряване. Днес повече от всякога търсим хуманното решение на този проблем, от решаването на който зависи човешки живот, и то във време на бездуховност, грубост, алчност и безпардонност. Безспорно професионалната автобиография показва, че избраната тема на монографичния труд е повлияна от професионалната реализация на гл. ас. Тодорова и най-вече от натрупания опит в Отделението по трансфузионна хематология на „МБАЛ – Шумен“ АД, където тя работи повече от 10 години.

                Представеният монографичен труд е структуриран в 4 глави в строга логическа последователност и дава пълна представа за концепцията, методологията, структурата и резултатите на проведените от авторката проучвания.

                В първата глава детайлно са разгледани важни фундаментални въпроси, засягащи проблема кръводаряване – доброволно и безвъзмездно кръводаряване, родствено кръводаряване, платено кръводаряване – и на този фон е засегната организацията на работния процес в трансфузионната хематология (ТХ) и ролята на медицинската сестра с приноса, който има за качеството на дейността в ТХ.

                Във втората глава авторката представя вижданията си за прилагане на иновативни подходи за привличане и задържане на донори, като предлага собствено разработени инструменти, насочени към изпълнителите в процеса кръводаряване, а също и към дарителите. Отправен е поглед и към студентите, които са бъдещи изпълнители, но и дарители…

                В третата глава авторката насочва вниманието на читателя към пандемията, предизвикана от вируса COVID-19, която се определя като най-голямото здравно, социално и икономическо предизвикателство в съвременната история на човечеството. Пандемията COVID-19 се оказа предизвикателство на новото съвремие пред здравните системи на всяка от засегнатите страни. През декември 2019 г., с възникването на болестта, започва и изпитание на различни видове терапии. Сред всички лекарства, прилагани за лечение на COVID-19, се откроява терапията с реконвалесцентна плазма. Авторката прави надежден обзор на опита на редица страни (Аржентина, Словения, Унгария и др.) по прилагане на реконвалесцентна плазма и ефектите от това лечение. Изследователският усет насочва вниманието на гл. ас. Тодорова към регион Шумен – за същия период от 1.01.2021 г. до 31.03.2021 г. болните с COVID-19 са 3940, като 835 от тях са били хоспитализирани и при 276 приложената терапия включва и преливане на реконвалесцентна плазма. Още повече че всеки пети респондент от преболедувалите COVID-19 в проучването е посочил, че има медицинско образование, т.е. е бил в досег, заразен е и е преболедувал.

                В четвърта глава са обсъдени дейностите на медицинската сестра при провеждане на хемотрансфузионна терапия и е анализиран опитът на САЩ, Италия, Испания, Франция, СССР, Република Турция, Германия, Иран и България. Със сантимент е представен процесът кръводаряване в Шумен от 1933 г. Тази част на монографичния труд предоставя информация относно:

•             Видове кръвни продукти и действие при прилагането им върху организма

•             Подготовка и алгоритъм за извършване на хемотрансфузия

•             Кръвни групи – определяне на ориентировъчна кръвна група и задължения на медицинската сестра.

                Авторката богато е онагледила тази част на монографията със собствени снимки, които визуализират участието на медицинската сестра в процеса на осъществяване на хемотрансфузия – от вземане на кръв, определяне на кръвни групи, до момента на самото кръвопреливане. Проблемът е съвременно представен чрез подходящи алгоритми, спазването на които може да гарантира качество на интервенцията.

                Кръводаряването е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност към всеки, който страда от заболяване, обуславящо преливане на кръвни продукти, или е пострадал при инцидент. Здравето на хората е проблем от особено съществено социално значение. Чрез кръводаряването се осигуряват безопасни и ефективни кръвни съставки за задоволяване на медицинските нужди на лечебните заведения. В настоящия монографичен труд е направено задълбочено и систематизирано проучване, както и цялостно изследване на проблема „кръводаряване“ в контекста на дейностите на медицинската сестра. Авторската теза е доказана с проученото мнение на респондентите, собствен опит и възможността чрез подобряване на качеството на здравните грижи да се привличат повече доброволни кръводарители. Отчитайки спецификата на работата на медицинската сестра в трансфузионната мрежа (ТМ) и професионалните ѝ компетенции, авторката създава „Модел на професионално поведение на медицинската сестра при работа с кръводарителя“. Предложеният модел обхваща дейността на медицинската сестра в различните етапи на процеса на кръводаряване. Прилагането на този модел според гл. ас. Тодорова ще повлияе положително върху психоемоционалното състояние на кандидат-донора, ще повиши удовлетвореността на кръводарителя от здравните грижи и ще увеличи значимостта на осъществения акт на кръводаряване. Актуалността на разглежданата тема, отчитането на противоречията и недостатъчното проучване на проблема у нас са причина за определяне на темата на монографичния труд.

                На съвременния етап медицинските сестри се разглеждат като ценен ресурс на здравеопазните системи във всички държави. Те са равностойни участници в процеса на медицинско обслужване на пациентите, със свои автономни функции и носят отговорност за качеството на здравните грижи. Медицинската сестра, използвайки своето критично мислене, може да формулира целта на дейността си, която в процеса на кръводаряване трябва да е насочена към постигане на удовлетвореност за кръводарителя. Това е предпоставка за осъществяване на последващо кръводаряване не само за нуждаещ се близък. Качеството на здравните грижи в процеса на кръводаряване обуславя включването на донора в акции за доброволно и безвъзмездно кръводаряване. Тази авторска теза е доказана с научното проучване и поради това считам, че проучването на възможностите за оптимизиране на участието на медицинската сестра в процеса на кръводаряване има важно научно и практическо значение. Проблемите, свързани с ролята на медицинската сестра в процеса на кръводаряване, са от решаващо значение за осигуряване на достатъчно количество безопасна кръв, прилагана при хемотрансфузия. Разширените компетенции на медицинската сестра, работеща в ТМ, могат да имат принос за изграждане на обществена признателност и благодарност към кръводарителя. Прецизно са представени резултати от 2 проучвания, като са дефинирани обхватът на проучването, както и методите, които са използвани за тяхното осъществяване. В България не са познати подобни изследвания и модел на формулирана авторска концепция и фокус. Съществуват малко на брой подобни публикации, засягащи лекарския труд в трансфузионната хематология (ТХ) у нас. Ето защо убедено възприемам настоящия монографичен труд като опит за цялостно изследване за изясняване ролята на медицинската сестра в процеса на кръводаряване, както и обсъждане на социалните аспекти на този акт.

                Гл. ас. Милена Тодорова успешно е извела и формулирала своите констатации, оценки и обобщения, както и по подходящ начин е представила продуктите от реализираната си изследователска и аналитична работа. На тази база тя предлага своите практически подходи за оптимизиране участието на медицинската сестра в процеса на кръводаряване, обхващайки различни аспекти и изразявайки критично отношение към съществуващата реалност, и нейния отговор към предизвикателството медицинските сестри, работещи в ТХ, да повишават непрекъснато качеството на здравните грижи.

                Настоящият монографичен труд създава за първи път възможност да се очертаят социалномедицинските аспекти на кръводаряването и да се търсят пътища за развитие и доказване на приноса на медицинската сестра в процеса на кръводаряване. Доказана е необходимостта от набиране и задържане на доброволни и безвъзмездни кръводарители като гарант за осигуряване на безопасни количества кръвни продукти. Обосновани са задачите и функциите на медицинската сестра в структурата на ТХ съобразно глобалните стратегии на СЗО и нагласите и компетенциите на медицинската сестра в екипа за кръвовземане. Доказани са проблеми, възникващи в процеса на кръводаряване, които биха довели до отказ от осъществяване на безвъзмездно даряване на кръв, и водещите причини за нежеланието и мотивиращите фактори за осъществяване акта на кръводаряване. Разработен е Алгоритъм за добра здравна грижа на медицинската сестра, работеща в трансфузионната мрежа.

                Изказвам удовлетвореност от съвместната работа с гл. ас. Тодорова като неин научен ръководител и стремежа ѝ за научно израстване. Надявам се авторката да разшири изследователския си интерес и да разработи и други важни за сестринството аспекти, отнасящи се до обучението и практиката на медицинската сестра.

                В заключение, книгата може да бъде полезна на трансфузионната хематология с разработените от М. Тодорова:

• Алгоритъм за добра здравна грижа на медицинската сестра, работеща в трансфузионната мрежа в процеса на кръводаряване.

• Модел на професионално поведение на медицинската сестра при работа с кръводарителя, който обхваща дейността на медицинската сестра в различните етапи на процеса на кръводаряване.

• Помощни средства, собствено разработени за целите на проучването: информационна брошура за кръводаряване – относно местата и условията за даряване на кръв; картичка за пълнолетие – за привличане към донорство на навършилите 18 години.

                Стилът на изложението в монографичния труд е ясен, съобразен с изискването за научно писане, което улеснява възприемането от по-широк кръг желаещи да се запознаят с разработения от авторката проблем. Монографичният труд би представлявал интерес за работещите в практиката, за обучението на специалистите по здравни грижи – най-вече на медицинските сестри, акушерките, на всички, които се интересуват от проблема кръводаряване и желаят да дарят безвъзмездно кръв… да дарят живот!

                Авторката е подарила на читателите готови модели, алгоритми и прекрасния си педагогически опит, за да може работещата в ТМ в България медицинска сестра да придобие знания, умения и компетенции, използвайки най-новите организационни модели за добра здравна грижа.

                Удовлетворена съм от авторския поглед на гл. ас. Милена Тодорова, с удоволствие прочетох монографичния труд и изготвих настоящата рецензия!

Рецензент:

Проф. д-р Соня Тончева, д.оз.н.                          

19.04.2024 г.                         

Монографията е много изчерпателна по темата оптична корекция и може да послужи както за обучение на специалисти по здравни грижи и обществено здравеопазване – оптици и оптометристи, така и на очните лекари в процеса на специализация и адаптация към професионалната среда в първите дни от клиничната им практика.

Особено ценен е подходът на автора да илюстрира специфични похвати при практическите елементи на създадените алгоритми. Множеството снимки са илюстрации от реалната практика, които може директно да бъдат репликирани. Авторът се е постарал да опише както класическите методи като скиаскопия и пробна рамка, така и съвременните решения като авторефрактометрия и фороптер.

За мен книгата беше интересно четиво и различна гледна точка към сложния свят на рефракцията и обучителните подходи за нейното усвояване като базова клинична методика в офталмологията. Препоръчвам това четиво както на обучаващи се, така и на ментори и преподаватели.

Рецензент:

Чл.-кор. проф. д-р Христина Групчева, д.м.н., FEBO, FICO(Hon), FBCLA, FIACLE

Факултет по медицина

Катедра по очни болести и зрителни науки

Като модерен, задълбочен, аналитичен, критичен и социално отговорен изследовател Мартин Мирчев представя монографичния си труд „Етически предизвикателства пред дигиталното здраве и технологиите (някои контексти и съображения)“, посветен на изключително актуална, общественозначима и интердисциплинарна проблематика. Мултидисциплинарната подготовка и богатият опит в областта на философията, правото, биоетиката и общественото здравеопазване предопределят, от една страна, интереса на автора, а от друга - успешния подход за изследване на този многоаспектен проблем.

Провокиран от актуалността на проблема в съвременното общество и от нарастващата му значимост в бъдеще, авторът се изправя пред предизвикателството да изследва в дълбочина зависимости от различно естество - етически, научни, социокултурни и исторически в динамичния контекст на бързото и всеобхватното навлизане на технологичните иновации в здравеопазването и във всички сфери на живота. С присъщия за философско-етическия анализ систематичен подход и рационална аргументация Мартин Мирчев анализира отражението на тези зависимости върху различните аспекти на обществения живот и междуличностните отношения. Динамиката на процесите налага анализ не само на настоящите предизвикателства, но и преди всичко - поглед в перспектива и бъдещи прогнози.

Представен е „сблъсъкът“ между традиционните нагласи и очаквания на индивидите и обществата и значимите етични предизвикателства от широкото навлизане на дигиталните технологии в здравеопазването. Специфичен фокус е поставен върху рисковете от бурното технологично развитие в здравеопазването - потенциално дехуманизиране на медицинската практика и последиците, свързани с фундаментални за съвременното здравеопазване принципи и очаквания, като зачитане на автономността, неприкосновеност на личността и живота, правото на личен свят, конфиденциалност, прозрачност и отчетност, осигуряване на справедлив достъп до здравеопазване, индивидуални и колективни отговорности, изследвания и експерименти върху хора. Отчитайки тези рискове, авторът ни насочва към необходимостта от идентифициране и търсене на моралната отговорност за потенциалните вредни последици от дигиталните технологии и своевременно адаптиране на нормативната база.

За рамка на монографичния труд е избрана структура от въведение, пет глави и заключение.

Още във въведението се подчертава обзорният характер на книгата. Авторът няма претенции за изчерпателно обхващане на всички аспекти на проблематиката и представя монографията си като „общо щрихиране на проблемни моменти и области“ и „открехване на врата, зад която се намират както многообещаващите технологични и дигитални нововъведения в здравеопазването, така и разнообразните опасения, свързани с тях“. Обоснован е приложеният изследователски подход и необходимостта от по-обща философска обосновка и етически анализ.

В първата глава се разглеждат понятието и дефинициите за дигитално здраве. Проследено е развитието на здравеопазването, като са представени фазите от неговата еволюция, свързана с навлизането на технологиите и дигитализацията - от „зараждане“, през „възприемане на технологиите“ и „персонализирани грижи“ до „дигитални проактивни грижи“. Съвременното развитие на здравеопазването и бъдещите перспективи са в посока приближаване към почти всеобхватно дигитализиране, с всички предимства и възможности, но и с осезаеми предвидими и непредвидими рискове и последици.

Втората глава е насочена към влиянието на научните и технологичните въведения върху човешките взаимоотношения в медицинската практика, разгледани през призмата на историческата перспектива и философско-етическа рефлексия. Специално внимание е отделено на специфични бързоразвиващи се области на дигиталното здраве като телемедицина („отдалеченият пациент“) и самонаблюдение и самолечение („експертният пациент“).

Третата глава е посветена на философски и етически рефлексии и размишления на автора върху ролята на „дигиталното“, които целят да провокират читателя към по-задълбочено вглеждане и критическо мислене - към осмисляне на същността на „дигиталното“; как то се отразява на човешката природа; застрашава ли реалния свят; може ли да загубим контрол над него; може ли да дехуманизира човешките взаимоотношения въобще, и тези в сферата на медицинската практика и грижи в частност. В условията на все по-необятни дигитални възможности тези аспекти са особено интересни, но все още подценявани по значение. Частта завършва с размишления и примери, насочени към необходимостта от поемане на морална отговорност в дигиталния свят, особено в областта на медицината и здравето, която е подценявана и оставена в периферията.

В четвъртата глава се разглеждат дигиталните технологии и сложните взаимовръзки с индивидите и обществото, като основен фокус е поставен върху употребата на данни, регулаторните рамки и някои представи за бъдещото дигитално развитие. Специално внимание е отделено на етични аспекти на дигиталното здраве от гледна точка на биоетичния принцип на справедливостта и рисковете от задълбочаване на здравните неравенства в трансформиращото се по пътя на дигитализирането здравеопазване. Откроени са някои характерни предизвикателства като: цифровата неграмотност и произтичащите от нея неравенства в достъпа до здравеопазване; споделянето на достоверна информация с крайните потребители; адекватно информирано съгласие; достойнство и справедливост при съхранението, споделянето и собствеността върху данните. Отделен фокус е поставен на широкото приложение на дигитализацията в медицинските изследвания и необходимостта от етична рамка за вземане на решения, която да включва основните етични принципи и да отчита поверителността на информацията за участниците, рисковете и ползите, достъпа и използваемостта, управлението на данните. Представени са нормативните регулации в областта на дигиталното здравеопазване, препоръки и общи регламенти, като е подчертана необходимостта от приемане на допълнителни конкретни регламенти, насочени към собствеността върху събраните данни, управлението на дигиталните здравни технологии и големите информационни масиви. Съществено внимание е отделено на огромното настоящо приложение и бъдещ потенциал на блокчейн технологиите (блокови вериги) в здравеопазването и тясната им обвързаност с безопасността на данните, персонализираната медицина, доставката и контрола върху лекарствените продукти, съхраняването на записи от клинични изпитвания, телемедицината и дистанционното наблюдение, плащанията в здравеопазването.

Последната пета глава от монографията е опит за етическа равносметка. Анализирайки критично прекомерното въодушевление и свръхочакванията от технологичното развитие и дигитализиране на здравеопазването, авторът представя честите конфликти с реалността и рисковете от неблагоприятни последици. Стремежът към балансирано отношение и постигането на „разумен баланс между динамичното дигитално развитие и това, което хората са готови да разберат, приемат и използват, и възможните рискове и опасности“ са аргументираните препоръки на автора.

Монографията завършва с провокиращи читателя предложения за обмисляне на „стратегии за забавяне на технологичните темпове, успокояване, оптимизиране, укротяване на дигиталното и реабилитиране на по-човечното и по-реалистичното“ с оглед предоставяне на възможности за наваксване, адаптиране, избягване на несъответствия, несъвместимости и потенциални вреди. Позовавайки се на етическата перспектива, авторът призовава към „мъдрост, преценени решения, критика отвъд защитата или осъждането“, към „търсене на правилното равновесие“ между техническото и научното развитие и етичните и социалните съображения.

Използваното богатство от източници илюстрира много добра литературна осведоменост и актуална информираност на Мартин Мирчев. Неговата интердисциплинарна професионална подготовка, ерудиция, задълбоченост и социална отговорност предопределят изследователските му търсения и отдаденост на проблема.

Книгата е ориентирана широко - не само към хората, професионално ангажирани в здравеопазването, но и към всички, мислещи за бъдещето и провокирани от въздействието и перспективите пред технологичните иновации в медицината и здравеопазването. Тя може да служи като основа и отправна точка за нови изследвания върху етическите съображения в дигиталното здраве. Ценна е приложимостта й за формулиране на конкретни препоръки в тази област.

Рецензент: 

Проф. д-р Албена Керековска, д. м.

Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването

Факултет по обществено здравеопазване