Името е знак. Епоними в нефрологията

Второ, преработено и допълнено издание.

Книгата "Епоними в нефрологията" събира върху повече от 200 страници историите на всички, дали имена на структури, функции, симптоми, синдроми и болести в областта на бъбречната анатомия, физиология и патология. Наред с основния разказ, в книгата текат и други, странични разкази. Именно те я правят многопластова, изпълнена с разнообразни послания.

За студентите това е един различен учебник по нефрология. С негова помощ те ще могат да навлязат в историята на основни медицински специалности през последните три-четири столетия, ще усетят значението на внимателното наблюдение на процесите в човешкия организъм, поставянето на въпроси и търсенето на отговори. Заедно с героите ще се разхождат из европейските университети, ще се срещат с примери на доблест, отстояване на принципи...

За лекарите книгата е възможност да освежат познанията си за бъбречната патология, да си припомнят или тепърва вникнат в историите, скрити зад познати епоними на болести, синдроми, диагностични тестове. Тя ще им даде поглед върху личния живот на немалко видни лекари, на техните интереси - литература, музика, живопис, спорт...

За университетските преподаватели и изследователи сборникът е въображаем прозорец към университетите от XVII до XX век - порядки, обучение, докторски тези, заглавия на фундаментални учебници по медицина...

За читателите, които не се занимават с медицина, "Епоними в нефрологията" е извор на интересни факти, истории, сентенции.

"Настоящата монография представя 53 епонима от областта на нефрологията. Някои от тях са в почти ежедневна употреба, други са останали в сянка, а има и вече остарели, преминали в историята на медицината. Зад всички тях стоят имена на лекари и учени - известни или не толкова знайни - които са проправяли стъпка по стъпка криволичещия път на познанието. Затова нека си припомним думите на средновековния философ Бернар от Шартър: "Ние сме джуджета, покачени на раменете на гиганти. Така виждаме повече и по-надалеко от тях не защото зрението ни е по-остро или ръстът по-висок, а защото те ни носят на раменете си и ни вдигат високо с цялата си гигантска височина"... Имаме какво да научим от тях. И, дай Боже, някой ден и нашите рамене да станат "подпорка" за тези, които ще дойдат след нас." (Добрин Паскалев)