Дата: 2026-05-08
През 2026-а година глобалното движение за „Промоция на здраве“ отбелязва четиридесетата годишнина oт приемането на основополагащата концептуална рамка – Отавската харта. Главен асистент Петя Бончева дава своя значим принос за отбелязването на тази важна годишнина с монографията си, посветена на „Места за промоция на здраве“.
Изборът на тема не е случаен, а представлява закономерен резултат от дългогодишно, целенасочено научно развитие. Съществена част от професионалния път на гл. ас. Бончева като учен и изследовател е посветена именно на промоцията на здраве – от магистърската теза, фокусирана върху промоцията на здраве в средното училище, до докторската дисертация, разглеждаща университетите като среда за промоция на здраве. Тази устойчивост на научните интереси отразява най-ценните черти на гл. ас. Бончева като изследовател – стремеж към систематичност, последователност и вникване в детайлите. Настоящата монография се явява естествено продължение и логичен завършек на научните търсения на автора, демонстрираща задълбочено осмисляне на концепциите и същността на подхода, базиран на „местата“ за промоция на здраве.
Монографията цели да даде теоретична и практическа гледна точка за това как местата, където хората живеят, допринасят за тяхното здраве и благополучие поради уникалната възможност да се въздейства едновременно на взаимосвързаните детерминанти на здравето. Трудът впечатлява със своята актуалност, концептуална яснота, широта и в същото време задълбоченост на анализа и умело съчетаване на теоретичните постановки с практическите им измерения.
Изложението започва с исторически преглед на международните политики, стимулирали прехода от действията на „традиционното“ обществено здраве за постигане на „Здраве за всички“ до концепцията за промоция на здраве и практическото ѝ приложение чрез подхода, базиран на местата там, където хората учат, работят, живеят – там, където здравето се създава. Промоцията на здравето, базирана на местата, е сложно начинание, не без своите предизвикателства. Още в началото са изтъкнати критичните насоки на анализа, свързани с оценка на инициативите и необходимостта от солидни доказателства за ефективността им.
Същинската част на монографията, структурирана в осем глави, представя задълбочен преглед на най-мащабните, ключови инициативи за промоция на здраве, базирани на местата – здрави градове, болници, училища, университети, региони, работни места за промоция на здраве. Силно въздействие оказва начинът, по който различните „места“ се разглеждат като динамични и взаимосвързани пространства – поглед, който разкрива нови хоризонти пред разбирането за промоция на здравето като интегриращ и устойчив процес.
Прегледът започва със „здрави градове“ не само защото това са първите, оригинални „места за здраве“, а и защото развитието на градовете винаги е вървяло ръка за ръка със съображения за здравето на хората. Тази втора глава задава ритъм и единна структура на изложението: от критериите за признание на средата като „място за здраве“, през описание на съществуващите международни, национални и регионални мрежи, техния обхват, етапи на развитие, методи и инструменти за оценка на ефективността им, до бариери и фактори за успех на инициативите. Звучи като модел за успешна реализация, който неизбежно провокира размисъл: Реалистично ли е да има в България градове за здраве? – най-вероятно търсен ефект от страна на автора.
Следват болниците за промоция на здраве, които като концепция, проект, мрежа и движение са пряко свързани с принципите, заложени в Отавската харта. Призивът за „преориентиране на здравните услуги“ (макар да се отнася за края на ХХ век е валиден и днес) експлицитно заявява, че болниците имат твърде ограничен фокус, насочен основно към лечението и следователно се нуждаят от реформа. Философията на промоцията на здравето предполага разширяване на обхвата им към превенция, защита и укрепване на здравето и то не само за пациентите, но и за здравето на персонала и на жителите в общността, обслужвана от болницата. Тази глава разглежда процесите на разработване и пилотиране на всеобхватна концепция за болницата като среда, насърчаваща здравето, както и прилагането на концепцията в съществуващи болнични структури.
Училищата като среда за промоция на здраве демонстрират повече от три десетилетия, че тези общности могат да допринасят освен за образованието и за здравето на учениците и служителите чрез интегриран подход. Това се постига, когато инициативата е добре и системно обезпечена с ресурси, местните общности са ангажирани, споделят общи ценности и участват активно в процесите на овластяване. Доказателствата, че училищата, утвърждаващи здравето, допринасят за благополучието на училищната общност, недвусмислено сочат, че бъдещето на здравните и образователните приоритети е взаимносвързано и трябва да се основава на тясната връзка между двата сектора здравеопазване и образование.
Университетите и кампусите за здраве са бързо развиващо се глобално движение, важен елемент от промоцията на здраве, основана на местата. Тази глава представя същността и историческото развитие на университетите за здраве, както и стратегическите документи, които го формират. Разглеждат се ключови концептуални постановки, с акцент върху модела на цялостния университетски подход като основа за интегриране на здравето във всички аспекти на институционалната дейност. Впечатляващ е широкият географски и институционален обхват на националните и регионални мрежи на университетите за здраве, стимулирани в развитието си от представения инструментариум за оценка на инициативата, рамки за действие и още по-богат изследователски материал.
Регионите за здраве са по-малко позната, но най-голяма като мащаб и потенциал мрежа за промоция на здраве. Над регионите е националното ниво. Поради факта, че в много европейски страни здравеопазването е децентрализирано и отговорностите на регионалното ниво за здравната политика са значителни, тази мрежа е в много изгодна позиция да влияе пряко на благополучието на хората в региона през политиките, които провежда, но и индиректно като транслира идеи, програми, инициативи от международното към регионалното ниво.
Главата, посветена на работните места, насърчаващи здравето, представя развитието на концепцията за промоция на здраве на работното място в контекста на международните стандарти на Международната организация на труда и принципите на СЗО. Акцентът е върху трансформацията на подхода от здравното образование и индивидуалната отговорност към по-широк, интегративен подход, насочен към здравните детерминанти. Доказано е, че промоцията на здравето на работното място има благоприятни резултати за работниците и компаниите, включително за подобряване на производителността, намаляване на отсъствията по болест, подобряване на работните взаимоотношения и морала на служителите, както и създаване на по-добър обществен имидж на организациите.
Представените инициативи, успешно внедрени в много страни, региони и държави по света, срещат по-труден прием в България. От разгледаните шест традиционни места за промоция на здраве едва три са активни в нашата страна – училища, работни места и региони за здраве. Тази последна глава, посветена на България, е венецът на изследователските усилия на авторката, на желанието ѝ да издирва и събира парче по парче пъзела на българското участие в международното движение за промоция на здраве в местата от ежедневния живот. Кои са бариерите пред създаването на места за промоция на здраве в България? Преодолими ли са? Това са въпросите, върху които читателите са поканени да размишляват. Въпреки трудностите в нашата страна, оптимизмът на многобройните успешни примери надделява, вдъхновява, дава усещане за смисъл и посока за действие в поле, с ключово значение за здравето и бъдещето на обществото.
В цялата монография личи богатият опит на автора, способността ѝ да извлича и синтезира разнообразни източници и гледни точки в единен, логически издържан и вдъхновяващ разказ. Настоящата монография е единствената в българската научна литература, посветена на местата за промоция на здраве, даващи живот, практически измерения и бъдеще на промоцията на здраве. Нещо повече, монографията на П. Бончева задава пътя за практическо приложение на подхода в български контекст.
Представеният монографичен труд на гл. ас. Бончева отговаря напълно на регламентираните изисквания за хабилитационен монографичен труд и я утвърждава като високо ерудиран и социално ангажиран изследовател, провокиран от актуални и обществено значими теми, изискващи критично мислене, богат изследователски опит и отдаденост за обхващането им в дълбочина и пълнота. С убеденост може да се заключи, че този труд заема достойно място в съвременната българска научна литература в областта на общественото здраве.
На добър час и много вдъхновени читатели и дейни последователи!
Проф. д-р Клара Докова, д.м.
