Болест на Крон – защо диагнозата закъснява

Монографичният труд „Болест на Крон – защо диагнозата закъснява“ на д-р Августина Георгиева, д.м., е посветен на важен проблем в клиничната медицина, свързан с увеличаване на заболеваемостта от възпалителни болести на червата (ВБЧ). Урбанизираният начин на живот, тютюнопушенето и промяната в хранителния режим с модифициране на интестиналната флора и нарушаване на чревната бариера вероятно допринасят за възхода на болестта на Крон. Така днес особено често се срещаме с пациенти с новооткрита болест на Крон (БК) в млада възраст и професионална активност, провели продължително амбулаторно лечение за функционални болести на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) и закъсняло диагностициране. Клиничните прояви на БК са много разнообразни и липсва единствен, самостоятелен диагностичен тест. Възможно е продължително олигосимптомно протичане и „маски“ на болестта като неясна анемия, лесна уморяемост, ставни болки, кожни прояви, редукция на костна плътност, загуба на телесно тегло, продължителен фебрилитет. В спонтанния ход на БК се натрупват усложнения, влошаващи прогнозата, разширява се обхватът, малабсорбционният синдром води до дефицитни състояния, добавят се извънчревни прояви, инфекция с Clostridioides, сепсис, хирургични интервенции по спешност. Така емпиричният опит подсказва, че БК е едно от най-тежките заболявания в областта на вътрешните болести. Известно е, че забавянето на диагностицирането на БК с месеци, понякога и с години, излага болните на риск от тежко и усложнено протичане на ВБЧ, както и забавяне и рефрактерност на съвременното биологично и имуномодулаторно лечение.