Бързите тестове, qPCR системите и мобилните приложения – ключът в битката срещу пандемията SARS-CoV-2

Монографията е представена в обем от 107 стр., включващи 11 фигури, 9 таблици, и е разпределена в три глави.

Първа глава представя основни познания за SARS CoV-2, които се използват по-скоро като основа за развиването на основната цел. Представени са основните мерки и алгоритми за ограничаване на разпространението на високо вирулентни патогени. Отразена е динамика през началните месеци от пандемията. Някои мерки се промениха, други отпадаха, а други се развиваха. Поради тези обстоятелства са описани алгоритмите на мерките за ограничаване на пандемията, които може да не са приложими днес, но биха били полезни за управляването на бъдещи епидемии. Основен момент е представянето на видове тестове за COVID-19 и техните предимства и недостатъци. Те също търпят промени във времето според натрупания опит и технологичния напредък.  Подчертана е важността на лабораториите в процеса на управление на пандемията и за лечение на пациентите. Бързите имунохроматографски методи (антигенните тестове) изместиха утвърдилата се като „златен стандарт“ PCR диагностика и в тази глава е събран и обобщен опитът за използването и достоверността на тези бързи методи, които към момента са най-евтината, най-бързата и най-достъпна възможност за откриване на заразените.

Втора глава е може би най-ценната в монографията, тъй като именно тук са обобщени световните опити за използването на бързи методи за диагностика на база на развитието на микрофлуидиката, нанотехнологиите и др. области, свързани с развитието на рoint-of-care методите за откриване на място на инфекциозни заболявания. Самата авторка притежава голям академичен опит в POC тестовете и систематизирано и прецизно е представила важна и полезна информация за всички лабораторни специалисти. Ефективността, чувствителността и точността на тези диагностични системи са силно зависими от методите за откриване. В тази глава са представени различни биосензори, които намират приложение за лабораторно откриване на редица заболявания, както и такива, за които лабораториите имат нужда от по-добра и по-своевременна диагностика, като например лаймската болест. POC диагностичната индустрия все още е в своя прохождащ етап и има своите проблеми, като например проектиране и разработване на преносими, силно интегрирани, бързи, чувствителни, евтини и напълно автоматизирани POC системи и устройства. В нашата страна и преди пандемията имахме опит с някои апарати за по-бърза PCR диагностика като GeneXpert, които масово започнаха да се използват по време на COVID-19. Недостатък на метода все още е високата му цена у нас. В табличен вид са представени наличните на пазара POC устройства.

Третата глава е посветена на актуална и модерна тема, а именно мобилното здравеопазване (mHealth) и ролята му по време на пандемия. Развитието на мобилните технологии, тяхната достъпност и повсеместно разпространение ги превръща в ресурс за отдалечена комуникация и достъп до здравна услуга на лица от отдалечени райони, но също така могат да се използват и за управление на възникнали епидемии. По интересен и увлекателен начин авторката ни информира за различни платформи с база данни (ILINEt, UpToDate и др.) и международния опит в използването им в борбата със SARS CoV-2. Въвежда ни в идеята за телемедицината и mHealth проектите, които имат за цел да осигурят по-голям достъп до здравни грижи и информация, подобрена способност за диагностициране и проследяване на заболявания, по-навременна и по-приложима информация за общественото здраве и разширен достъп до текущо медицинско образование. В контекста на COVID-19 те могат да се използват за спазване на противоепидемични мерки, разпространяване на информация относно ситуацията с COVID-19 и местните мерки, контакти със заразени, наблюдение на симптомите, получаване на съвети и информация. За целите на епидемиологията данните от търсачките могат да предоставят ранно предупреждение от възникващи респираторни заболявания в общности, от друга страна данни от сайтовете за социални мрежи могат да осигурят ранно предупреждение за негативни нагласи, например към ваксини. Засегнати са и някои морални и културни аспекти в използването на различни приложения, предимства и недостатъци, осигуряване на контрол на информацията и запазване на неприкосновеността на личния живот.