Проф. Емилия Георгиева за монографичния труд „Сестринството в детското здравеопазване“ с автор гл.ас. Галина Петрова

Монографичният труд „Сестринството в детското здравеопазване“ е посветен на историята на сестринската професия в една толкова важна област – профилактиката и лечението на децата. Авторката, гл.ас. Галина Петрова, има значителен опит както като преподавател, така и като изследовател, отдавна е изявила своите интереси към изследователска работа в областта на детското здраве.

Монографията е разработена на 142 страници и структурирана в четири глави. Първа глава представлява въведение към темата, като се спира на историческите аспекти на детското сестринство в света. След кратък увод върху образованието на медицинските сестри авторката разглежда сестринските грижи за деца в два аспекта: болнични и извънболнични. Представени са предвестниците на детски болници в Европа, водещи началото си от благотворителни инициативи за грижа за бедни и изоставени деца. Упоменати са първите детски болници и възходът на неонатологичните отделения, които са и първите специализирани болнични отделения за деца, където медицинските сестри започват да работят с апаратура и са ангажирани с постоянно наблюдение и грижи за деца в риск – недоносени. Разгледан е произходът на сегашната класификация на сестрински грижи – рутинни, специални и интензивни. Извънболничните грижи за деца са разгледани в обществен контекст на засилване вниманието към живота и здравето на децата, главно в 19 и 20 век. Проследено е развитието им в различни страни, като са показани техните общи характеристики: специфика при обслужване на децата в много рискови региони, активност при наблюдението на физическото и невро-психическо развитие на децата, борба с инфекциите. Изключителното кърмене, като „Златен стандарт“ на рационално хранене, се е наложил като рутинен метод в най-бедните слоеве население. Авторката разглежда и методологията на просвета и обучение на майките в правилното отглеждане и възпитание на детето в ранна възраст. „Генеричното“ название на тези профилактични институции детски здравно-съвещателни станции (ЗСС) красноречиво говори за същността им. По-късно те приемат други наименования, най-често Детски консултации, и запазват своя профилактичен характер. Създадени първоначално на благотворителен принцип, те постепенно получават подкрепа от правителствата и се утвърждават като много успешна форма за борба с детската смъртност, твърде висока в началото на 20 век. Точно, макар и пестеливо, е представена пъстрата картина на извънболничните грижи за деца в отделните страни, главно европейски и САЩ, обусловена от национални традиции, история и различни политически подходи. Много добре е представена подготовката и функциите на сестрите посетителки, които са първообраз на детските сестри със специфични профилактични задачи. Посещението по домовете, активното наблюдение на рисков контингент деца от специалисти по здравни грижи рефлектира не само върху спокойствието на семейството, но и допринася за ранна диагностика на основни нозологични категории. Втора глава е фокусирана върху изследователска работа в последните пет-шест години в три избрани от авторката насоки, касаеща детските медицински сестри: следдипломно обучение, самостоятелна или относително самостоятелна работа и социални, психологически и организационни проблеми на самите медицинските сестри, работещи с деца. Представените изследвания по тези проблеми дават богата информация „от последния час“ за изследователските теми, подходи и резултати в областта на детското сестринство. Те могат да дадат добри идеи за внедряване в практиката, в профилактичната дейност на медицинската сестра при децата в извънболнична среда. Трета глава „Развитие на структурите и дейностите на детското здравеопазване в България и мястото на медицинската сестра в тях“ показва как световното развитие на образованието и структурите на детското здравеопазване са се отразили в България през различните периоди. Историята е проучена и представена аналитично, проследен е прогресът на дейностите, изтъкната е приемствеността на политиките в областта на детското здравеопазване. Както в първа глава, така и тук са представени малко известни и нови факти, което повишава познавателното значение на монографичния труд и разширява читателската му аудитория. Картината на еволюцията на детското здравеопазване и на детските медицински сестри в него представлява принос с познавателно значение. В четвърта глава Галина Петрова представя отделни аспекти от свои собствени изследвания, имащи отношение към проблемите на съвременната детска консултация, която тя представя в трета глава в дискусионен план. Те са принос към дискусиите и подчертават необходимостта от разширяване на проучванията в тази насока. Авторката повдига въпроса за ролята на медицинската сестра върху ранната промоция и профилактика на социално значимите заболявания в детска възраст. Тази дейност има траен ефект върху демографските показатели: неонаталната и детската смъртност. Монографичният труд на гл.ас. Галина Петрова, д.оз., по своята тематика се явява първи в България и обобщава факти от продължителен исторически период както за света, така и за България. Основава се на 213 източника, от които 76 на кирилица, 126 на латиница и 12 интернет източници. Придружен е с илюстративен материал – снимки с означен произход. Написан е на правилен български език. Убедена съм, че монографичният труд „Сестринството в детското здравеопазване“ има всички качества да бъде интересен и полезен както на медицинска, така и на немедицинска аудитория.

Рецензент:

Проф. Емилия Христова Георгиева, д.м.

Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет - София

Учредител и председател на Българската асоциация по неонатология