Дата: 2024-03-26
Монографията „Лекарствени взаимодействия при пациенти със сърдечно-съдови заболявания“, издадена от Университетското издателство на МУ-Варна, е посветена на изключително актуален проблем на съвременната фармакотерапия. Научният интерес на нейния автор – м.-фарм. Надежда Хвърчанова, в голяма степен е свързан с многогодишно задълбочено изучаване и широкомащабно изследване върху тази тема.
Настоящият монографичен труд, представляващ детайлен анализ, синтез и обобщение, е изцяло посветен на лекарствените взаимодействия при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Отразени са литературни данни на чужди и наши автори, а също така оригинални резултати от проучвания на м.-фарм. Надежда Хвърчанова. Тази монография е блестящ пример за подражание на единство фармация, клинична фармация и клинична фармакология.
Лекарствените взаимодействия изискват познание. Съвременният човек използва все повече и повече лекарства поради болест, старост и др. Търсенето на синергизъм и антагонизъм при лекарствените взаимодействия е изключително важно. Успехът на съвременната фармакотерапия при лечението на сърдечно-съдови заболявания често се дължи на внимателно балансираното комбинирано предписване на множество медикаменти. Пациентите със сърдечно-съдови заболявания са с особено висок риск от лекарствени взаимодействия поради напредналата им възраст и характерните за тях полиморбидност и полифармация. Информираността на всички участници в лечението на пациента относно потенциалните лекарствени взаимодействия, свързаните с тях рискове и стратегиите за тяхното предотвратяване е от решаващо значение за гарантиране на безопасна и ефективна фармакотерапия. Монографичният труд обобщава усилията на гл. ас. Хвърчанова, продължили няколко години с помощта на различни сътрудници. Авторът поднася внимателно изготвен и експертно поднесен ресурс от информация относно клинично значими лекарствени взаимодействия на основни медикаменти за лечение на пациенти с артериална хипертония, аритмии, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. Представени са множество примери на лекарствени взаимодействия, разгледани според механизмите, клиничните им последствия и препоръките за намаляване на риска. Данните са обобщени също и в табличен вид, с посочено ниво на тежест и рискова категория, което улеснява ориентирането в текста и позволява по-бърз достъп до същността на информацията, разгледана подробно в монографията. Разгледани са и примери на най-честите лекарствени взаимодействия от реалната клинична практика в поредица авторски проучвания при пациенти със сърдечна недостатъчност.
Монографията безспорно отразява израстването на нейния автор като учен в областта на социалнозначимите заболявания и съвременната фармакотерапия. Принос на монографията е съвременният поглед към проблема за лекарствените взаимодействия при пациенти със сърдечно-съдови заболявания, съчетан с клинични ползи от приложението като начин за удължаване на пълноценния човешкия живот.
В заключение, монографията представя в обобщена форма оптималната употреба на лекарства, което е от решаващо значение за намаляване на заболеваемостта и смъртността, свързани със сърдечно-съдови заболявания.
Монографичният труд би бил полезен за широк кръг от читатели, които търсят задълбочена информация за лекарствените взаимодействия в контекста на сърдечно-съдовите заболявания. Тя би могла да послужи като ценен ресурс за специалисти в областта на фармакологията и клиничната фармакология, а също така и за лекари, специализанти и студенти.
Моите адмирации за гл. ас. маг.-фарм. Надежда Руменова Хвърчанова.
Рецензент:
Проф. д-р Мариета Петрова Георгиева, д.м.
Факултет „Фармация“ към МУ-Варна
Катедра „Фармакология, токсикология и фармакотерапия“