Доц. д-р Райна Мандова за монографията "Нарушения в хранителното поведение. Аспекти от клиничната практика на лекаря по хранене и диететика"

Темата на представената за рецензиране книга е изключително актуална, защото поставя и търси отговорите на основни въпроси, свързани със здравето и живота на българина. Темата е клинично-феноменологична, което означава, че авторката се занимава с описанието на клиничните явления и проблемите с тяхната терминология, както и с принципите на тяхното диагностично изграждане и разграничаване, като пречупва теоретичните конструкти в практически алгоритми за решаване на конкретни казуси. Основно ограничение по темата е, че тя не включва въпроси от невробиологията на разглежданите клинични явления, както и не е разгледана темата за културалните особености в модела за красиво тяло.

Заглавието на книгата поражда въпроса: Докъде е границата на нормата и откъде започва хранителното разстройство? Въпреки че фокусът на текста е спектърът на хранителните разстройства, авторката разглежда много свързани теми като епигенетични фактори, ролята на стреса, на социалните медии, на семейната среда, на екран-базираното поведение, на характера и личността, като по този начин представя комплексния характер на проблема и неговите измерения от нормалното хранене, през по-леките и тежки варианти на абнормност, до сериозните клинични разстройства.

Темата за формите на нарушенията в хранителното поведение е анормалното хранене и фанатичната обсебеност от идеята за контрол на храненето и/или на телесното тегло или външния вид. Нуждата от контрол на хранителния прием доминира над поведението, ценностната система и самочувствието и често пъти лимитира социалните контакти на страдащия от хранително нарушение. Това е изключително значима тема поради прогресивното увеличение на случаите на хранителни разстройства сред подрастващите момичета и жени, но и все по-честото засягане на момчета и мъже, което говори за социалната значимост на проблема. Затова изборът на тема и подходът за нейното развитие в книгата заслужават специално внимание. Отначало се прави критичен преглед на основните теории и изследователски данни – от 17-и век досега, като се взема аргументирано становище по актуалните дискусионни въпроси.

Главата за орторексията придава на книгата изключително новаторско звучене, защото това нарушение в хранителното поведение все още не е признато от психиатричната общност като отделна диагноза и не е включено като такава в DSM 5 или МКБ. Все пак е необходимо да се отбележи, че въпреки формалната здравословност, орторексията е вредна за индивида, защото ограничава социалното функциониране на човек в най-широк смисъл, а всяко ограничение води до дисфункция – следователно е проява на заболяване, не на здраве.

Много важна глава от книгата е глава 8, където сравнително накратко, но се прави опит за представяне и анализ на субклиничните форми на нарушения в хранителното поведение. Това е може би най-широко разпространената изява на хранителни разстройства. Субклинични означава, че те не достигат прага на поставяне на клинична диагноза така, както са дефинирани диагностичните критерии в DSM 5 или МКБ 10, но са от изключителна важност за превенцията на хранителни нарушения, както и за навременната и ранна диагностика. Дори само тази глава, ако бъде разширена, може да бъде самостоятелна тема за книга, защото част от съвременните изследователи смятат, че подпраговите изяви на хранителни разстройства се дължат на повишена тревожност и нужда от контрол, което е друга изява на същото нарушение.

Определен принос към практиката е представянето, анализът и обсъждането на клинични случи от личната практика на авторката, в които, на фона на изложените в текста теоретични постановки, тя очертава алгоритми за решаване на реални, конкретни диагностични и терапевтични задачи. По този начин се показват пътища за затваряне на твърде широко отворената ножица между противоречивата понякога теория и практика.

В заключение мога да изразя удовлетворението си от рецензираната монография. Налице е добре изразена теоретична рамка, авторитетни изследователски и научни данни, успешно защитаване на тезата за изключително многостранната природа на хранителните нарушения. С оглед на всичко това, книгата има сериозни научни достойнства, но наред с това притежава и обществена значимост поради изключителната актуалност на тематиката и идеите, развивани от авторката. Книгата е четивна и увлекателна и всичко това я прави полезна за различни групи читатели – както за най-дълбоко теоретично навлизане в различни измерения на темата, така и за получаване на знания, свързани с ежедневната работа с пациенти. Тя определено ще представлява интерес за много широк читателски кръг: здравни професионалисти, работещите в областта на социалните науки и психологията, родители, учители, общественици. Тя би била полезно четиво и за всички други, които търсят отговор на въпроса „какви сме ние?“ и „защо сме такива?“.

Тъй като е широкоспектърна по обхвата на знания и гледни точки, и съдържанията, които включва, тя може да предизвика интерес и у най-широка публика.

19.12.2021 г.
доц. д-р Райна Мандова, д.м.
специалист психиатър