Екологично замърсяване с олово – риск за общественото здраве

Обект на научните проучвания на доц. Несторова е използван от хората метал от зората на човечеството – оловото. Широкото му приложение в производството – в над 900 дейности, е в основата на все още нерешения здравен проблем от интоксикация с олово и съединенията му. Доц. Несторова с изключителна прецизност и информираност представя исторически данни за употребата на олово и проследява професиите, свързани с добиването, преработката и употребата на този метал. Професионалната експозиция на работниците продължава да е тревожна част от проблема, но присъствието на оловни съединения в бита и околната среда е сериозен риск за здравето на хората, особено на подрастващите и малките деца. Доц. Несторова представя предмети, храни и медикаменти с опасни за здравето нива на олово в тях и липсата на контрол върху производството, вноса и употребата им. Тя запознава читателите с антропогенните и неантропогенни източници на олово, потвърждавайки мнението на учените, че „оловната токсичност се отнася до съвкупността от екологични експозиции от зачеването и действа през целия живот“. Цитирайки епидемиологични данни за хронична интоксикация с олово, доц. Несторова алармира, че днес оловната токсичност е призната като основен риск за здравето на хората в целия свят. Оловото уврежда растения, животни и хора от всички възрасти, като здравните ефекти на токсичността му са най-сериозни при деца, свързани с нарушения на когнитивни, двигателни, поведенчески и физически способности. Доц. Несторова цитира съществуващите в България норми и параметри за съдържанието на олово във въздуха и водата, като подчертава, че погълнатото количество олово в детска възраст и отлагането му в костите обуславя дългосрочен хроничен източник на олово в кръвния поток за цял живот на индивида. Привежда данни, че в момента няма установена безопасна доза на експозиция за олово. Доц. Несторова разглежда професионално токсикокинетиката на оловото в организма и механизмите на токсичност при експонирани лица, както и особеностите на токсичното му действие при жени, деца и възрастни хора. В монографията присъства и информация за превенцията на здравето при контакт с олово – първична и вторична профилактика, промени в законодателството и др. С изключително богата библиография (над 500 автори) доц. Несторова илюстрира прогресивното нарастване на интереса на медицинската научна общност към токсичното действие на оловото, с отчетлив тласък през последното десетилетие. СЪДЪРЖАНИЕ: 1. Въведение 2. Исторически данни за употребата на олово от хората 3. Приложение на оловото в човешката дейност 3.1. Употребата на тетраетилолово 3.2. Бои, съдържащи олово 3.3. Керамични и стъклени съдове 3.4. Медикаменти на алтернативната медицина 3.5. Други продукти, съдържащи олово 4. Екологични източници на замърсяване с олово 4.1. Природни източници на олово 4.2. Антропогенни източници на олово 5. Епидемиологични данни за хронична интоксикация с олово 5.1. Раса 5.2. Пол 5.3. Възраст 6. Токсикокинетика на оловото 6.1. Пътища на проникване на оловото в организма 6.2. Вещества, модифициращи оловната токсикокинетиката 7. Механизми на токсичност на оловото 7.1. Съвременни молекулярни механизми на токсичност 7.2. Токсичност при експонирани лица 7.3. Особености на токсичното действие на олово при жени, деца и възрастни хора 8. Клинично изявени форми на интоксикация 9. Субклинични форми на интоксикация с олово 9.1. Мултиорганно увреждане 9.2. Увреждания на ЦНС, ПНС и АНС 10. Здравни ефекти според концентрацията на олово в организма 11. Последици за общественото здраве. Превенция и законодателство 12. Проучване на професионално експонирани работници с олово – собствени резултати 13. Заключение 14. Библиография